Сава Попсавов
    Идеята за документалния филм "Чия е тази песен" (Whose Is This Song?) се родила по време на една неформална вечеря между приятели (македонец, сьрбин, грък, турчин и българката Адела Пеева) в истамбулски ресторант. Там местната група засвирила песента, за която се разказва във филма. Веднага щом чули песента всички започнали да припяват на различни езици и разбира се, всеки твърдял, че песента е от неговата страна и по стара балканска традиция дори ужасно се скарали - Чия е тази песен? Този спор накарал Адела Пеева да направи филм търсейки корените на тази мистериозна песен. В търсенето на истинския произход, Адела обиколила почти всички балкански страни - Турция, Гърция, Албания, Босна, Сърбия и България. Някои изследователи твърдят, че песента е от времето на Руско-турската война през периода 1686—1700 написана от шотландски композитор в Инстанбул, който искал да посвети специална песен (военен марш) на Султана. Други претендират, че е еврейска. Песента разбира се има и много имена и различни текстове. В България се нарича "Ясен месец веч изгрява", в Босна "Погледай ме Анадолко", в Сърбия "Руси коси", в Македония "Ой девойче, девойче", в Гърция "От чужда земя", в Турция "На път за Ускудар", евреиското заглавие е "Красивата девойка" и така нататък. Но в този филм Адела търси корена на песента само на Балканите. Аз реших да го потърся извън тях. И започна моето пътешествие... Първи проследим запис е от 1900 година, преведен на турски език от Avedis / дванадесет годишно арменско момче/. Записът е направен на восъчни цилиндри от Феликс фон Лушан /етнолог, археолог и лекар/ и съпругата му Еmа Zencirli, в област Aintâb (днес Газиантеп, Югоизточна Турция). (вж. Klebe 2004, 87pp). Намерих я дори и на небалкански езици - арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много като своя собствена. В блога си : http://sevdalinke.com, Семир Враниц, предполага (въз основа на констатациите от Šefćet Plana от 1979), че мелодията е всъщност шотландскa, която може да е достигнала до Константинопол / Истамбул/ от военна група. По време на Кримската война (1853-1856) , Турция е получила помощ от Англия, Франция и Сардиния. Така наред с другите си гости, Истанбул е имал и шотландски войници. Последните са имали необичайни униформи и са свирили с тръби, което е привличало гражданите към тях. Мелодията скоро се превръща в турска народна песен (.Ушкудара..) ". Поради липсата на оригиналните източници това твърдение не може да бъде изследвано. (Вж... Klebe 2004, 94) В Средиземноморският район мелодията е често споменавана като сефарадска /испански евреи/-изпълнявана от испанска група Mediterranea и е записана в ладино (юдео-испански), а в Италия от група Фел Шара. Друго тълкуване на мелодията дава немската банда Di Grine Kuzine . Балканските народи, които винаги намираме нещо да делим и да обявяваме за свое, всъщност сме много близки, не само на външен вид ами и по душевност. Тази песен доказва това по най-убедителния начин. Арабска версия на песента ( Banat Iskandaria) е записан от ливанският певец Мохамед Ел-Бакар , който е починал в САЩ през 1959 г. Продължавайки търсенето открих факт, който ме накара да се стресна малко и да си задам въпроса къде се вмества България в света! Прочетете сами: "В Албания, мелодията се изпълнява от ромски музиканти (вж. Klebe 2004, 85). В Босна и Херцеговина, съществува както като традиционна любовна песен - sevdah / sevdalinka ( Pogledaj mе Anadolko ) и като религиозен " kasida "(Zašto OKU). Подобно явление може да се наблюдава в България, където мелодията се появява като любовна песен (Церни очи имаш либе) или като химн на съпротивата срещу Османската империя в Странджа планина (Ясен месец веч изгрява)." Да ама не! "Церни очи имаш либе" не е българска! Ето пример : Т.е., има два варианта на песента в България...Едната любовна ,а другата патриотична!? И пак, да ама не!...Ето,че ние си имаме наша песен...И е единствена в България! И така поемам извън Европа да търся следите на така популярната мелодия. Северна Америка Мелодията е била внесена в Северна Америка през 1920 година. Известният кларинетист и крал на еврейската музика Naftule Brandwein (1884-1963) записва чисто инструментална версия със заглавие "Der Terk Той е бил известен с въвеждането на еврейската музика и също така елементи на гръцка, турска и циганска музика. Мелодията става още по-известна в Северна Америка след като в САЩ американската актриса, певица и кабаретна звезда Eartha Kitt изпълнява "Ушка Дара - Турски приказки"на турски език през 1953 г. Тя е от афро-американско и индианско потекло от страна на майка си и на немско или холандско от баща си. Обикаляйки виртуално света се натъкнах на нещо много интересно... Оказа се, че песента "Распутин" на Бони М е сътворена на основата на тази така популярна мелодия Чуйте : Аз наистина я слушах няколко пъти и наистина има подобие...само че при аранжировката е малко променена.. Особено припева е много сходен. Тази песен е написана от Франк Фариан, изпълнена от Boney M, а по-късно са обхваната от други групи като хърватската група Vatrogasci или финландската викинг метъл група Turisas . И дойде Време да се разходим из Азия. Оказа се че и тук тази мелодия е не по малко известна.... В Малайзия например се нарича "Suria" (слънце) Друга версия на мелодията е известна в Афганистан и се изпълнява от узбекската певица Тааж Мохамед. Албански (Albanian) Mu ne bashten tende po kendon bilbili aman aman (2x) Nga sevdaja jote goc' e vogel celi trendafili (2x) Mu ne bashten tende po kendon ky zogu aman aman (2x) Nga sevdaja jote goc e vogel celi borziloku (2x) Босненски 1 (Bosnian) Pogledaj me Anadolko / Muhameda ti / ja ću tebi sevdalinke / pjesme pjevati. Hranit ću te bademima / da mi mirišeš / pojit ću te đul-šerbetom / da mi sevdišeš. Ruse kose curo imaš / žališ li ih ti? / Aman da ih žalim ne bih tebi dala / da ih mrsiš ti. Босненски 2 Zašto suza u mom oku / pitaš brate moj / poslušaj me pa ispitaj / i ti život svoj. Jesmol' brate baš onakvi / ko što treba bit / Allah nam je višnji sudac / džaba nam je krit. Slijedimo li Kur'an časni / u životu svom / Il' je samo na jeziku / i mome i tvom? Български (Bulgarian) Ясен месец веч изгрява / над зелената гора / В цяла Странджа роб запява / песен нова юнашка. През потоци, реки, бърда, / нещо пълзи, застава / Дал е Юда самодива, / или луда гидия? Не е Юда самодива, / нито е луда гидия / Най е чета от юнаци, / плашила за читаци. Гръцки (Greek) Aπό ξένο τόπο / κι απ' αλαργινό / ήρθ' ένα κορίτσι, φως μου / δώδεκα χρονώ. Ούτε στην πόρτα βγαίνει / ούτε στο στενό / ούτε στο παραθύρι φως μου / δυο λόγια να της πω. Έχει μαύρα μάτια / και σγουρά μαλλιά / και στο μάγουλό του, φως μου / έχει μιαν ελιά. Δε μου τη δανείζεις / δεν μου την πουλάς /την ελίτσα που 'χεις, φως μου / και με τυραννάς. Δε σου τη δανείζω / δεν σου την πουλώ / μόν' να τη χαρίσω θέλω / σε κείνον π' αγαπώ. Еврейско-испански (Ладино) (Ladino/Judæo-Spanish/Sefardi) Fel Shara canet betet masha / la signorina aux beaux yeux noirs / como la luna etait la sua facia / qui eclairait le boulevard. Volevo parlar shata metni / because her father was a la gare / y con su umbrella darabetni / en reponse a mon bonsoir. Perche' my dear tedrabini / kuando yo te amo kitir / and if you want tehebini / il n'y a pas lieu de nous conqueror Македонски (Macedonian) Ој девојче, девојче,/ ти тетовско јаболче. /Покажи белото лице/ сакам да го видам јас. Море момче, бре будало,/ убаво јабанџиче. / На фурна бело симитче / зарем не си видел ти? Ој девојче, девојче, / ти тетовско јаболче. / Покажи црните очи, / сакам да ги видам јас. Сръбски (Serbian)Сръбската версия на мелодията (Русе Косе, curo, IMAS), включени в популярната югославския филм " Ciganka "от 1950-те години за легендарния Romni Koštana, които се предполага, че е живял във Враня региона в началото на 20 век. По-късно тя вдъхнови сръбския автор Бора Станкович да напише успешна пиеса за нея. Един от най-новите версии на песента (Ој Девојче, Девојче) е интерпретирано от Тоше Проески (1981-2007) от Македония,/ . Ruse kose, curo, imaš / žališ li gi ti? / Aman, da gi žalam, ne bi ti gi dala / da gi mrsiš ti. Belo lice, curo, imaš / žališ li ga ti? / Aman, da go žalam ne bi ti go dala / da go ljubiš ti. Medna usta, curo, imaš / žališ li gi ti? / Aman, da gi žalam, ne bi ti gi dala / da gi piješ Турски (Turkish) Üsküdar'a gider iken / aldı da bir yağmur / kâtibimin setresi uzun / eteği çamur. Kâtip uykudan uyanmış / gözleri mahmur / kâtip benim, ben kâtibin / el ne karışır? Üsküdar'a gider iken / bir mendil buldum / mendilimin içine / lokum doldurdum. И като финал на тази обширна статия искам да дам и още един пример, че тази мелодия може да е от времето на хуните, както казва един фен на песента "Ясен месец веч изгрява" , по повод приликата и с музиката на филма"Атила" . Цитирам: "Преди две години, когато пяхме тази песен по митингите, аз се поинтересувах от нея и четох някъде, че е най-древната песен на Балканите. Че абсолютно всеки балкански народ си я има, но с различен текст. Всичките възпяват мъж, само турската – жена, а българската пък възпява природата и Странджа. И никой не знае самата музика на песента откъде е дошла. Нищо чудно наистина да е на хуните (или поне да има теория, че е хунска) и създателите на филма да са знаели и затова да са я включили." Този човек е много прав защото се оказа, че коренът на тази мелодия е някъде в дълбоката военна древност. И не случайно Яне Попов избира точно нея за Илинденскно-Преображенските герои и химн на цяла Странджа-"Ясен месец веч изгрява". Тази песен можем да я чуем навсякъде по света...Но само "Ясен месец веч изгрява" е Марсилезата на Странджа и България. Само тя има по-различен сюжет от другите варианти/сантиментални или любовни/. Да вземем пример с припева на нашата песен. Заслушайте се и сложете ръка на сърцето! Нашата песен може да бъде актуална по всяко време! Нашата песен се пее по улици и площади от мало и голямо! Тя е и Химн на ВМРО и на ПФСК"Черноморец". С нея се откриват всенародни тържества. А коя от другите варианти е с такъв текст, с толкова емоция?!... И толкова патриотизъм! 'Нека всички Балканци да се хванем за ръце и изпеем заедно тази наша ОБЩА песен, своебразен химн на Балканите! За мен е важно, че има такава песен, която се пее от всички и всеки я обича като своя. Посланието заложено в статията е за приятелство между балканските народи. източници : http://sevdalinke.com/english_worthy_of_note.php http://en.wikipedia.org http://www.rembetiko.gr/forums/archive/index.php/t-16404.html http://videos.errachidia.org > http://www.rodopskistarini.com/2012/02/uskudara.html търсене "Uskudara" или "Katibim" Използвани материали от: |
No comments:
Post a Comment