ДА СИ ТРЪГНЕШ И ДА ЗАТВОРИШ СТРАНИЦАТА ИЛИ ДА ОСТАНЕШ? НЕ В ТОВА Е ВЪПРОСЪТ..

Снощи Фейсбук ми съобщи, че ме наказва за 30 дена заради комикс, който нарушавал стандартите на общността. Комиксът е публикуван през юни месец, но вчера отново го пуснах като илюстрация на моя публикация. Ако първият път в залисията около протестите относно разрушаването на мраморния център и поставянето на павета на тяхно място управляващите в Берковица и техните ибрикчии не го бяха явно забелязали, сега в този спокоен есенен период на рязане на дърва за отопление, приготвяне на зимнина и бране на грозде протестите позатихнаха и управляващите и техните ибрикчии забелязаха комикса и разплакани са се обърнали към ФБ за арбитър.

Но освен наказанието ми като автор и публикувал този комикс, Фейсбук предупреди и групата, че може да бъде свалена. Това, всъщност, се случва за втори път. Първият път беше преди близо година и групата стоя на трупчета до май месец тази година. Тази група беше създадена на шега, на бутилка уиски в семеен кръг, като противовес на многото други Берковски групи, където освен дивотии, псувни, инсинуации и клевети, администраторите, избивайки своите комплекси на реализирали се в живота мъже, се опитваха да ни дават тон в живота и да ни учат как да се изразяваме и какво да пишем. Когато ФБ я затвориха миналата година, ние вече бяхме започнали да се съмняваме в необходимостта да публикуваме нашата гледна точка и нашата истина без цензора. Бяхме вече решили да не бъдем градивна опозиция на хора, които нямат и грам въображение и не нямат желание да работят за обществото, защото градивността би им помогнало да се задържат по-дълго. Вече се колебаехме дали да не прекъснем връзките си с хора от онази част на живота ни, да не си губим времето да отваряме очите на родените слепи, фигуративно казано. Тогава посрещнахме затварянето на групата с облекчение, защото тя беше набрала скорост, имаше доста членове зарядна малка Берковица, въпреки че те не дава знак, че са живи и защото нямахме сили да убием тази наша рожба.  Тогава опозиционното говорене се извършваше от Новините Берковица с Даниел Каменов, Истината за Берковица на народния трибун Георги Ганов, Аллах да умножи дните му и ОПОЗИЦИОННА БЕРКОВИЦА. Извървяхме не лек път, защото бяхме сами и нямахме достатъчно информация и защото се учехме на журнализъм в движение.

И ето отново групата ОПОЗИЦИОННА БЕРКОВИЦА е заплашена от спиране. Няма как да не се чудим, а ние често правим това - седим и се чудим, чудим се и седим, защото все нас ни наказват, защо все нас докладват въпреки стремежа си да запазим добър и възпитан изказ, а останалите не получават наказания въпреки изказа си, който понякога ни е шокирал приятно, но ние от самотност и загубеност не можем да си позволим. Лично аз бях наказван 4 пъти, след оплакване, за по 30 дена всеки път от миналата есен до сега....Сега ми е петият път! Не че ми пречи! Това даже ме ласкае, че управляващите и техните ибрикчии ги е старах от публикациите на, повече отколкото от останалите опозиционери. Освен това човек понякога се изчерпва и му е нужна почивка.

Но въпросът е екзистенциален - да бъдем, да останем или да си тръгнем, този път завинаги. Понякога имаме чувство, че говорим единствено на самите нас. Страхът и апатията не позволява на хората да сложат даже и един палец в знак на одобрение или някакъв друг емотикон. Обикаляме дали групата да не смени името и да се нарече ОПОЗИЦИОННА БЪЛГАРИЯ, са по този начин разширим обхвата си или наистина съвсем да замлъкнем. Имаме време, 30 дена, да вземем решение.

Ще се появим лично отново на 20 октовмри, преди изборите. Междувременно можете да ни намерите в тази блог.